клевре́товъ

клевре́товъ [клевретов]

Фл ‹Клевретов›. Совр. нет. ▸ Относящийся к ‘клеврету’. ◂ Жит. Ник. Кож., 98.

Дерив Прил. к клевре́тъ

чс -

См. клевре́тъ: