клевре́товъ

клевре́товъ [клевретов]


Фл ‹Клевретов›. Совр. нет. ▸ Относящийся к ‘клеврету’. ◂ Жит. Ник. Кож., 98.


Дерив Прил. к клевре́тъ


чс -

См. клевре́тъ: