кра́ва

кра́ва [крава]


od корова, бык, вол


Дч* сущ. (греч. βοῦς) — бык, вол, корова; прил. кра́вїй. и҆ поѧдо́ша се́дмь кра̑вы ѕлы̑ѧ и҆ хꙋды̑ѧ тѣлесы̀ се́дмь кра́въ до́брыхъ ви́домъ и҆ и҆збра́нныхъ тѣлесы̀ (Быт. 41, 4□). ма́сло кра́вїе и҆ млеко̀ ѻ҆́вчее съ тꙋ́комъ а҆́гнчимъ и҆ ѻ҆́внимъ сынѡ́въ ю҆́нчихъ и҆ ко́злихъ, съ тꙋ́комъ пшени́чнымъ (Втор. 32, 14□)


СЦРЯ ‹кра́ва› ‹ы›, с. ж. Церк. ▸ Корова. ◂ Тече Авраамъ ко кравамъ, и взя тельца млада и добра. Быт. XVIII. 7.□


Фл ‹Крава›. Совр. нет. ▸ Корова. ◂ Быт. 18, 7. Изб. 1073 г.


Ник ‘Корова’ (Быт 41:2□, 1 Цар 6:7□-12). […]


чс *


gr кра́ва: S,f,anim; :