накончава́ти

накончава́ти [накончавати]


Фл ‹Накончавати›, ‹накончевати›, ‹накончати›. Совр. нет. ▸ Восполнять, возмещать; завершать. ◂ Усп. сб., 283 б 8; 260 г 3. Бер.


чс *


gr накончава́ти: V,ipf,tran; :