неви́дѧщїй [невидящий]
ГлтНЗ (μὴ βλέπων, qui von videt) – невидящий. Ин 9:39□ на сꙋ́дъ а҆́зъ въ мі́ръ се́й прїидо́хъ, да неви́дѧщїи ви́дѧтъ, и҆ ви́дѧщїи слѣ́пи бꙋ́дꙋтъ.
чс *
gr неви́дѣти: V,ipf,tran; °
См| неви́дѣти