пе́чень

пе́чень [печень]


od печень


Дч* сущ. (греч. ἧπαρ) печень. и҆ ѻ҆́бѣ пѡ́чки, и҆ тꙋ́къ и҆́же на ни́хъ и҆ и҆́же на сте́гнахъ, и҆ препо́нкꙋ, ꙗ҆́же на пе́чени, съ по́чками ѿи́метъ (Лев. 3, 4).


чс 6 ВЗ=2


gr пе́чень: S,f,inan; sg,nom/acc