представа́ти
представа́ти [представати]
САР-1 ‹Предстаю̀›, е́шь, предста́лъ, предста́ну, предста́ть. гл. ср. нед.
Становлюсь предъ кого или предъ что; или являюся предъ чье лице.
‹Всѣ бо предстанемъ судищу Христову›. Римл. XVI. 10.□
‹Кесарю ти подобаетъ предстати›. Дѣян. XXVII. 24.□
‹Предстать на судъ›.
‹Предстать предъ престоломъ Божіимъ›.
‹Предстать предъ лице Монарха›.
‹Предсташа царіе земстіи›. Псал. II. 2.□
→САР-1 т.5, с.801
чс *
gr представа́ти: V,ipf,intr; :