прича́стница

прича́стница [причастница]

СЦРЯ ‹прича́стница› ‹ы›, с. ж. 1) Церк. ▸ Общница, участница. ◂ 2) ▸ Причащающаяся Св. Тайнъ. ◂

Фл ‹Причастница›. Совр. устар. ▸ Участница; принимающая причастие (хлеб и вино). ◂ Изб. 1073 г., 214.

Дерив Женск. к прича́стникъ

чс 5 МнК=2 Тип=1

gr прича́стница: S,f,anim; sg,nom