проглаша́ти
проглаша́ти [проглашати]
Фл ‹Проглашати›, ‹прогласити›. Совр. нет. ▸ Предсказывать; провозглашать; запевать. ◂ Супр., 246, 29. Усп. сб. 165 а 13–14.
чс -
проглаша́ти [проглашати]
Фл ‹Проглашати›, ‹прогласити›. Совр. нет. ▸ Предсказывать; провозглашать; запевать. ◂ Супр., 246, 29. Усп. сб. 165 а 13–14.
чс -