прїе́мница
прїе́мница [приемница]
od пришедшая на смену, наследница
Сд ‹прїе́мникъ, прїе́мница› пришедший на смену, наследник, διάδοχος: ра́дꙋйсѧ, пи́ще, ма́нны прїе́мнице радуйся, пища, наследница манны (Сб Ак ик 6).
Дч* (διάδοχος) преемница, наместница.
Фл ‹Приемница›. Совр. нет. ▸ Преемница. ◂ Дьяч.
Алекс ‹пріе́мникъ› и ‹пріе́мница›, тоже что воспріемникъ, крестный отецъ, и крестная матерь, по просту кумъ или кума, каковымъ же имъ должно, зри Прав: исп: вѣр. Иногда тоже значитъ, кто преемникъ, кто опредѣленъ на чье либо мѣсто. Матѳ: Власт.
Дерив Женск. к прїе́мникъ
чс *
gr пріе́мница: S,f,anim; :