прїе́мница

прїе́мница [приемница]


od пришедшая на смену, наследница


Сдпрїе́мникъ, прїе́мницапришедший на смену, наследник, διάδοχος: ра́дꙋйсѧ, пи́ще, ма́нны прїе́мнице радуйся, пища, наследница манны (Сб Ак ик 6).


Дч* (διάδοχος) преемница, наместница.


Фл ‹Приемница›. Совр. нет. ▸ Преемница. ◂ Дьяч.


Алекс ‹пріе́мникъ› и ‹пріе́мница›, тоже что воспріемникъ, крестный отецъ, и крестная матерь, по просту кумъ или кума, каковымъ же имъ должно, зри Прав: исп: вѣр. Иногда тоже значитъ, кто преемникъ, кто опредѣленъ на чье либо мѣсто. Матѳ: Власт.


Дерив Женск. к прїе́мникъ


чс *


gr пріе́мница: S,f,anim; :