разграблѧ́ти
разграблѧ́ти [разграбляти]
Фл ‹Разграблять›, ‹разграбить›. ▸ Ограблять. ◂ Супр., 329, 6. Панд. Ант. XI в., л. 85.
чс *
gr разграбля́ти: V,ipf,tran; :
разграблѧ́ти [разграбляти]
Фл ‹Разграблять›, ‹разграбить›. ▸ Ограблять. ◂ Супр., 329, 6. Панд. Ант. XI в., л. 85.
чс *
gr разграбля́ти: V,ipf,tran; :