расчестѝ
расчестѝ [расчести]
САР-1 ‹Разсчи́тываю›, ешь, разсчита́лъ и разсче́лъ, разсчита́ю и разочту̀, чи́тывать, разсчита́ть и разсче́сть. гл. д.
Разчисляю.
‹Не прежде ли сѣдъ разсчетъ имѣніе›. Лук. XIV. 28.□
‹Разчесть заработныя деньги›.
→САР-1 т.6, с.825
ГлтНЗ ‹разче́сти› (ψηφίζειν, computare) – расчесть, рассчитать: вычислить. Лк 14:28□ не пре́жде ли сѣ́дъ расчте́тъ и҆мѣ́нїе (не сядет прежде, и не вычислит издержек).
чс *
gr расчести́: V,pf,tran; :