ремма́нъ
ремма́нъ [ремман]
od Ремман, идол
Дч* сущ. собств. имя идола: и҆ ѡ҆чи́ститъ гдⷭ҇ь раба̀ твоего̀, є҆гда̀ вни́детъ господи́нъ мо́й въ до́мъ ремма́новъ на поклоне́нїе та́мѡ: и҆ то́й почі́етъ на рꙋкꙋ̀ моє́ю, и҆ поклоню́сѧ въ домꙋ̀ ремма́ни, внегда̀ кла́нѧтисѧ є҆мꙋ̀ въ домꙋ̀ ремма́ни (4 Цар. 5, 18□).
чс 1