назрѣ́ти

назрѣ́ти [назрети]

od → ‹Назира́ти› примечать, наблюдать, 2. заглядываться

Сдназира́ти (назира́ю), назрѣ́ти (назрю̀) 1. примечать, наблюдать, ἑπιβλέπω, παρατηρέω: аще беззакѡ́нїѧ на́зриши гдⷵⷵⷵⷵи, гдⷵи, кто̀ постои́тъ; если Ты Господи, будешь замечать беззакония, Господи, то кто устоит? (Пс 129,3); и҆ назира́хꙋ є҆го̀, а҆́ще въ сꙋббѡ́ты и҆сцѣли́тъ є҆го̀ и следили за Ним, не исцелит ли Он его в субботу (Мк 3,2); 2. заглядываться, καταμανθάνω: ѿвратѝ ѻ҆́ко твоѐ жены̀ кра́сныѧ, и҆ не назира́и҆ чꙋжды́ѧ добро́ты отвернись от красивой женщины и не заглядывайся на чужую красоту (Сир 9,8).

СЦРЯ ‹назира́ти› ‹ра́ю›, ‹ра́еши›; ‹назрѣ́ти›, гл. д. Церк. 1) ▸ Наблюдать, примѣчать, присматривать. ◂ Назираху его, аще въ субботы исцѣлитъ его, да нанъ возглаголютъ. Марк. III. 3. Аще беззаконія назриши Господи, Господи, кто постоитъ. Псал. CXXIX. 3. 2) ▸ Глядѣть, засматриваться на кого или на что либо. ◂ Отврати око твое отъ жены красныя, и не назирай чуждыя доброты. Сир. IX. 8.

Фл ‹Назрети›. Совр. нет. ▸ Посмотреть; увидеть; присмотреть; опекать. ◂ Син. пс., 129, 3. Ефр. Корм., 70.

САР-1 ‹Назира́ю›, еши, на́зрилъ, на́зрю, ра́ти, на́зрити. гл. д. Сл.
Наблюдаю, примѣчаю.
‹Предъ очима бо суть Божіима путіе мужа, вся же теченія его назираетъ›. Притч. Сол. V. 21.
‹И назираху его, аще въ субботы исцѣлитъ его, да нань возглаголютъ›. Матѳ. XXX. 2.
‹Отврати око твое отъ жены красныя, и не назирай чуждыя доброты›. Сір. IX. 8.
→САР-1 т.3, с.141

чс *

gr назрѣ́ти: V,ipf,tran; :