напре́дъ

напре́дъ [напред]


Фл ‹Напред›, нар. ▸ Прежде, сначала (совр. устар.); вперед (совр. нет). ◂ Изб. 1073 г., 240.≈


чс 10 ЕВБ=2 МнП=1 МнС=1 МнК=2 Тип=2 Проч=2


gr напре́дъ: ADV;