свѣтозарѧ́ти
свѣтозарѧ́ти [светозаряти]
od ‹Свѣтозарѧ́ю› озаряю светом
СЦРЯ ‹свѣтозаря́ти› ‹ря́ю›, ‹ря́еши›, гл. ср. Церк. ▸ Озарять свѣтомъ. ◂ То убо чувственная, сіе же умная свѣтозаряетъ. Мин. мѣс. Авг. 16.
Фл ‹Светозаряти›. Совр. нет. ▸ Озарять светом. ◂ Мин. Авг., 16.
чс *
gr свѣтозаря́ти: V,ipf; :