свѣтозарѧ́ти

свѣтозарѧ́ти [светозаряти]


od ‹Свѣтозарѧ́ю› озаряю светом


СЦРЯ ‹свѣтозаря́ти› ‹ря́ю›, ‹ря́еши›, гл. ср. Церк. ▸ Озарять свѣтомъ. ◂ То убо чувственная, сіе же умная свѣтозаряетъ. Мин. мѣс. Авг. 16.


Фл ‹Светозаряти›. Совр. нет. ▸ Озарять светом. ◂ Мин. Авг., 16.


чс *


gr свѣтозаря́ти: V,ipf; :