ѡ҆бветшава́ющїй

ѡ҆бветшава́ющїй [обветшавающий]


ГлтНЗ (παλαιούμενος, qui antiquatur) – ветшающий. Евр 8:13□ а҆ ѡ҆бветшава́ющее и҆ состарѣва́ющеесѧ бли́з̾ є҆́сть и҆стлѣ́нїѧ.


чс *


gr ѡбветшава́ти: V,pf,intr; °

См· ѡ҆бветшава́ти