вница́ти [вницати]
СЦРЯ ‹вница́ть› ‹ца́ю›, ‹ца́ешь›, гл. ср. Церк. ▸ Тоже, что ‹вника́ть›. ◂
Фл ‹Вницати›. Совр. нет. ▸ Вникать, вдумываться. ◂ Жит. Адр. П., 110.≈
чс -
См. вника́ти: