закла́тель
закла́тель [заклатель]
Фл ‹Заклатель›. Совр. нет. ▸ Тот, кто закалывает, убивает. ◂ Зиз.
чс 1 Проч=1
gr закла́тель: S,m,anim; sg,nom
закла́тель [заклатель]
Фл ‹Заклатель›. Совр. нет. ▸ Тот, кто закалывает, убивает. ◂ Зиз.
чс 1 Проч=1
gr закла́тель: S,m,anim; sg,nom