доброрѣ́чїе

доброрѣ́чїе [доброречие]

СЦРЯ ‹доброрѣ́чіе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Ясное произношеніе словъ. ◂

Фл ‹Доброречие›. Совр. нет. ▸ Чистота, отчетливость произношения. ◂ Нил. Сор., 4 ст., 59.

чс -