доброрѣ́чїе
доброрѣ́чїе [доброречие]
СЦРЯ ‹доброрѣ́чіе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Ясное произношеніе словъ. ◂
Фл ‹Доброречие›. Совр. нет. ▸ Чистота, отчетливость произношения. ◂ Нил. Сор., 4 ст., 59.
чс -
доброрѣ́чїе [доброречие]
СЦРЯ ‹доброрѣ́чіе› ‹я›, с. ср. Церк. ▸ Ясное произношеніе словъ. ◂
Фл ‹Доброречие›. Совр. нет. ▸ Чистота, отчетливость произношения. ◂ Нил. Сор., 4 ст., 59.
чс -