нава́дникъ

нава́дникъ [навадник]

Фл ‹Навадник›. Совр. нет. ▸ Подстрекатель, клеветник. ◂ Гр. Наз. XI в., 118.

САР-1 ‹Нава́дникъ›, ка. с. м. ‹Нава́дница›, цы. с. ж.
Клеветникъ, смутникъ.
‹Женамъ подобаетъ такожде быти не навадницамъ›. I. Тимоѳ. III. 11.
→САР-1 т.1, с.458

чс -

См. нава́дница: