нава́дникъ
нава́дникъ [навадник]
Фл ‹Навадник›. Совр. нет. ▸ Подстрекатель, клеветник. ◂ Гр. Наз. XI в., 118.
САР-1 ‹Нава́дникъ›, ка. с. м. ‹Нава́дница›, цы. с. ж.
Клеветникъ, смутникъ.
‹Женамъ подобаетъ такожде быти не навадницамъ›. I. Тимоѳ. III. 11.□
→САР-1 т.1, с.458
чс -
См. нава́дница: