наказова́ти

наказова́ти [наказовати]

Дч* ‹наказꙋ́ю› глаг. научаю, наставляю. А҆́зъ, и҆̀хже а҆́ще люблю̀, ѡ҆блича́ю и҆ наказꙋ́ю (Откр. 3, 19).

Дч* ‹нака́зываю› глаг. (греч. παιδεύω) — поучаю; (греч. ἐκπαιδεύω) поучаю, смиряю, повергаю. Наказуя наказами — жестоко наказать (Пс. 117, 18). Крѣ́пкїй гдⷭ҇ь даѧ́й ѿмщє́нїѧ мнѣ̀ и҆ наказꙋ́ѧй лю́ди под̾ мѧ̀ (2 Цар. 22, 48).

Фл ‹Наказовати›. Совр. нет. ▸ Наставлять; воспитывать; приказывать; карать. ◂ Жит. Авр. Смол., 26.

чс *

gr наказова́ти: V,ipf,tran; :

См| нака́зовати наказꙋ́емый