настрека́ти

настрека́ти [настрекати]

od ‹Настрека́ю› накалываю, насекаю, побуждаю

СЦРЯ гл. д. сов. Церк. ▸ Наколоть, натыкать. ◂

Фл ‹Настрекати›. Совр. нет. ▸ Нарезать, наколоть. ◂ Лев. 19, 28.

чс *

gr настрека́ти: V,ipf,tran; :

См| настрека́нный

gr настрека́ти_2: V,ipf,tran; ˜