наѵкли́ръ
наѵкли́ръ [навклир]
Дч* ‹наѵкли́р› сущ. (греч. ναύκληρος) — хозяин или начальник корабля. Со́тникъ же ко́рмчїѧ и҆ наѵкли́ра послꙋ́шаше па́че, не́жели па́ѵломъ глаго́лемыхъ (Деян. 27, 11□).
ГлтНЗ (ναύκληρος, nauclerus) – хозяин, начальник корабля. Деян 27:11□ Со́тникъ же ко́рмчїѧ и҆ наѵкли́ра послꙋ́шаше па́че.
чс *
gr наѵкли́ръ: S,m,anim; :