погорѣ́ти [погорети]
ГлтНЗ (κατακαυθῆναι, exui) – сгореть. Откр 8:7□ и҆ тре́тїѧ ча́сть дре́ва погорѣ̀, и҆ всѧ́ка трава̀ ѕла́чнаѧ погорѣ̀.
чс *
gr погорѣ́ти: V,pf,intr; :