прирадѣ́нїе

прирадѣ́нїе [прирадение]

СЦРЯ ‹прирадѣ́ніе› ‹я›, с. ср. Стар. ▸ Раченіе, стараніе. ◂ Ради искренняго прирадѣнія о благосостояніи святыя церкве и о Божіихъ людехъ. Акты Ист. V. 108.

Фл ‹Прирадение›. Совр. нет. ▸ Старание; усердие; попечение. ◂ Микл.

чс 3 МнК=2

gr прирадѣ́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc