прирадѣ́нїе

прирадѣ́нїе [прирадение]


СЦРЯ ‹прирадѣ́ніе› ‹я›, с. ср. Стар. ▸ Раченіе, стараніе. ◂ Ради искренняго прирадѣнія о благосостояніи святыя церкве и о Божіихъ людехъ. Акты Ист. V. 108.


Фл ‹Прирадение›. Совр. нет. ▸ Старание; усердие; попечение. ◂ Микл.


чс 3 МнК=2


gr прирадѣ́ніе: S,n,inan; sg,nom/acc