пі́тѷсъ [питис]
od ‹Пи́тисъ› сосна
Дч* ‹пи́тисъ› сущ. (греч. πίτυς) сосна. да плачево́пльствитъ пі́тѷсъ, занѐ падѐ ке́дръ, ꙗ҆́кѡ вельмѡ́жи вельмѝ ѡ҆бѣднѣ́ша (Захар. 11, 2).
чс 1
gr пі́тѵсъ: S,m,inan; sg,nom/acc