свѧта̑ѧ
свѧта̑ѧ [святая]
od святилище, храм
od ‹Свѧта́ѧ свѧты́хъ› помещение в скинии и Иерусалимском храме, где хранился Ковчег Завета
od ‹Ст҃а̑ѧ› → ‹Свѧта̑ѧ› святилище, храм
Сд обыкн. ст҃а̑ѧ святилище, храм (мн. ч.), τἁ ἂγια: сꙋббѡ́ты моѧ̑ сохрани́те, и ѿ свѧты́хъ мои́хъ ѹ҆бо́йтесѧ субботы Мои храните и святилище Мое чтите (Лев 19,30□); ♦ свѧта̑ѧ свѧты́хъ, ст҃а̑ѧ ст҃ы́хъ, ἂγια ἁγίων гебр., алтарь скинии Завета.
СЦРЯ ‹свята́я святы́хъ› въ видѣ с. ср. мн. Церк. ▸ Святѣйшее мѣсто; въ ветхозавѣтной скиніи и Іерусалимскомъ храмѣ: задняя, внутреннѣйшая часть, гдѣ хранился ковчегъ завѣта. ◂ Раздѣляти будетъ завѣса вамъ посредѣ святилища и посредѣ святая святыхъ. Исх. XXVI. 35.□
Алекс ‹свята́я›, то есть, храмъ Божій, или домъ храма большій, котораго описаніе видно, 3 Царст: 6. стих: 1□. 2. и проч. Значитъ иногда тоже, что святая святыхъ, Евр: 9. 12□. Но своею кровію (Христосъ) вниде единою во святая. […]
чс 27 ВЗ=2 МнК=2 Слж=8 Проч=2
gr святы́й: A; plen,pl,n,nom/acc|plen,du,m,nom/acc
См| свѧты́й