совѣщава́ти
совѣщава́ти [совещавати]
od Сговариваться, договариваться, рассуждать
СЦРЯ ‹совѣщава́ти› ‹ва́ю›, ‹ва́еши›; ‹совѣща́ти›, гл. ср. Церк. 1) ▸ Сговариваться, соглашаться съ кѣмъ либо. ◂ Аще два отъ васъ совѣщаета на земли о всякой вещи, еяже аще просита, будетъ има отъ Отца моего, иже на небесѣхъ. Матѳ. XX. 13.□ 2) ▸ Договариваться, условливаться. ◂ Не по пѣнязю ли совѣщалъ еси со мною? Матѳ. XX. 13.□ 3) ▸ Разсуждать, соображать, разсчитывать. ◂ Кій Царь, идый ко иному Царю снитися съ нимъ на брань, не сѣдъ ли прежде совѣщаваетъ, аще силенъ есть срѣсти съ десятію тысящъ? Лук. XIV. 31.□ 4) ▸ Совѣтовать кому либо. ◂ Аще совѣщаю ти, то не послушаеши мене. Іерем. XXXVIII. 15.□
Фл ‹Совещавати›, ‹совещевати›. Совр. нет. ▸ Возвещать; сговариваться; соглашаться; договариваться; соблюдать; рассуждать; советовать. ◂ Супр., 185. Гр. Наз. XI в., 371.
чс *
gr совѣщава́ти: V,ipf,intr; :