ѡ҆брꙋча́ющїй

ѡ҆брꙋча́ющїй [обручающий]

Алекс ‹обруча́ющій же́ны›, 1 Макк: 3. 56. Тоже что женихъ, кто сговорилъ за себя невѣсту.

чс *

gr ѡбруча́ти: V,ipf,tran; °

См| ѡ҆брꙋча́ти