воспрїе́мница

воспрїе́мница [восприемница]


Дч* ‹воспрїемни́къ› крестный отец (мать); кум (кума).


Фл ‹Восприемница›. ▸ Женск. к ‘восприемник’. ◂ Микл.


Дерив Женск. к воспрїе́мникъ


чс -

См. воспріе́мникъ: