воспрїе́мница

воспрїе́мница [восприемница]

Дч* ‹воспрїемни́къ› крестный отец (мать); кум (кума).

Фл ‹Восприемница›. ▸ Женск. к ‘восприемник’. ◂ Микл.

Дерив Женск. к воспрїе́мникъ

чс -

См. воспріе́мникъ: