ѡ҆клина́ти
ѡ҆клина́ти [оклинати]
Фл ‹Оклинати›, ‹окляти›. Совр. нет. ▸ Проклинать. ◂ Малах. Вост.
САР-1 ‹Оклина́ю›, еши, окля́лъ, оклену̀, на́ти, окля́сти. гл. д. Сл.
Подтверждаю проклятіе.
‹Проклену благословеніе ваше, и оклену е›. Мал. II. 2.□
→САР-1 т.3, с.658
чс -
См. ѡкля́ти: