ѡ҆клина́ти

ѡ҆клина́ти [оклинати]

Фл ‹Оклинати›, ‹окляти›. Совр. нет. ▸ Проклинать. ◂ Малах. Вост.

САР-1 ‹Оклина́ю›, еши, окля́лъ, оклену̀, на́ти, окля́сти. гл. д. Сл.
Подтверждаю проклятіе.
‹Проклену благословеніе ваше, и оклену е›. Мал. II. 2.
→САР-1 т.3, с.658

чс -

См. ѡкля́ти: