ѿрека́тисѧ

ѿрека́тисѧ [отрекатися]

Св ‹ѡ҆трека́ти, -сѧ; ѡ҆трещѝ, -сѧ› — отказывать, -ся, отказать, -ся (Мк. 6, 26, 46).

Св ‹ѡ҆трещи́сѧ, -ка́тисѧ› — проститься, откланяться: и отрекся им (Мк. 6, 46); Деян. 18, 21.

чс *

gr ѡтрека́тися: V,ipf,intr,med; :