вери́жникъ

вери́жникъ [верижник]

Фл ‹Верижник›. Совр. нет. ▸ Тот, кто имеет отношение к оковам, узам; узник; тот, кто носит на себе вериги. ◂ Иппол. Дан., 255.≈

чс *

gr вери́жникъ: S,m,anim; :