вскла́сти

вскла́сти [вскласти]

САР-1 ‹Возклада́ю›, и ‹Взклада́ю›, еши, возкладо́хъ и взкладо́хъ, возкладу̀ и взкладу̀, возклада́ти и взклада́ти, возкла́сти и взкла́сти. Сл. Просто же ‹взкладываю›, ешь, взкла́лъ, кла́сти, кла́дывать. гл. д. Сл.
Кладу, полагаю какую вещь на верхъ другой.
‹Возкладе дрова на олтарь, его же сотвори›. 3. Цар. 18. 33.
‹Да взкладутъ дрова на огонь›. Левит. I. 7.
→САР-1 т.3, с.563

чс *

gr вскла́сти: V,pf,tran; :