распрѧщѝ
распрѧщѝ [распрящи]
Фл ‹Распрягать›, (‹распрящи› — совр. нет). ▸ Разъединять, разлучать (совр. нет); освобождать от упряжи (дрр. нет). ◂ Супр., 323, 17. Изб. 1073 г., л. 214.
чс *
gr распрящи́: V,pf,tran; :
распрѧщѝ [распрящи]
Фл ‹Распрягать›, (‹распрящи› — совр. нет). ▸ Разъединять, разлучать (совр. нет); освобождать от упряжи (дрр. нет). ◂ Супр., 323, 17. Изб. 1073 г., л. 214.
чс *
gr распрящи́: V,pf,tran; :