ꙗ҆́дрило

ꙗ҆́дрило [ядрило]

od ‹Ѧ҆дри́ло› мачта

Дч* ‹ꙗ҆дри́ло› сущ. (греч. ἱστός) — мачта; (σκευή) снасти корабельные. є҆́же сотвори́ти тебѣ̀ ꙗ҆дри̑ла є҆лѡ́ва (Иез. 27, 5). и҆ въ тре́тїй де́нь свои́ми рꙋка́ми ꙗ҆́дрило кора́бленое и҆зверго́хомъ (Деян. 27, 19).

СЦРЯ ‹я́дрило› ‹а›, с. ср. Церк. ▸ Мачта. ◂ Еже сотворити тебѣ ядрила елова. Іез. XXVII. 5. И въ третій день своими руками ядрило корабленое извергохомъ. Дѣян. XXVII. 19.

Фл ‹Ядрило›. Совр. нет. ▸ Парус; мачта. ◂ Иппол. Антихр., 15.

чс 2 АП=1 АПБ=1

gr я́дрило: S,n,inan; sg,nom/acc