заво́ра

заво́ра [завора]


od запор, засов, задвижка, стенобитное орудие


Дч* сущ. (греч. μόχλος) — запор, засов, задвижка (Сир. 28, 29; 49. 1); стенобитное орудие. И҆ возврати́сѧ во і҆ерⷭ҇ли́мъ и҆ созда̀ гра́ды твє́рды во і҆ꙋде́и, тверды́ню во і҆ерїхѡ́нѣ и҆ ꙗ҆́же во є҆ммаꙋ́мѣ и҆ веѳѡрѡ́нѣ, и҆ веѳи́ли и҆ ѳемна́ѳѣ, и҆ фараѳѡ́нѣ и҆ тефѡ́нѣ, со стѣна́ми высо́кими и҆ врата́ми и҆ заво́рами (1 Макк. 9, 50). И҆ спа̀ самѱѡ́нъ до полꙋ́нощи: и҆ воста̀ въ полꙋ́нощи, и҆ восхи́ти двє́ри ѹ҆ вра́тъ гра́да со ѻ҆бѣ́ими вереѧ́ми, и҆ под̾ѧ̀ ѡ҆́ныѧ съ заво́рою, и҆ возложѝ ѧ҆̀ на ра́мена своѧ̑ (Суд. 16, 3).


РусXI-XVII ‹Завора›, ж. ▸ Засов, запор. ◂ И захити двери у врат града… и въздвиже я съ заворою и възложи на рамѣ свои. (Суд. XVI, 3) Библ. Генн. 1499 г.


чс *


gr заво́ра: S,f,inan; :

См. заво́ръ: