заспа́ти [заспати]
СЦРЯ гл. ср. сов. Церк. ▸ Уснуть крѣпко. ◂ И внегда ему заспавшу, воставъ ‹....› сего удави. Прол. Ноябр. 11.
Фл ‹Заспати›. Совр. нет. ▸ Заснуть, уснуть; успокоиться. ◂ Посл. Филоф., 11.
чс -