крое́нїе
крое́нїе [кроение]
od рана, язва
Дч* рана на теле, язвина (Лев. 19, 28□).
Фл ‹Кроение›. ▸ Действие по зн. гл. ‘кроить’, кройка; резание, обрезание (совр. нет); нанесение себе порезов в знак печали. ◂ Усп. сб., 251 б 8.
Алекс ‹реме́нное крое́ніе›, терзаніе плоти. Пролог: Март: 22.
чс *
gr крое́ніе: S,n,inan; :