крое́нїе

крое́нїе [кроение]

od рана, язва

Дч* рана на теле, язвина (Лев. 19, 28).

Фл ‹Кроение›. ▸ Действие по зн. гл. ‘кроить’, кройка; резание, обрезание (совр. нет); нанесение себе порезов в знак печали. ◂ Усп. сб., 251 б 8.

Алекс ‹реме́нное крое́ніе›, терзаніе плоти. Пролог: Март: 22.

чс *

gr крое́ніе: S,n,inan; :