наꙋ́мовъ [наумов]
Фл ‹Наумов›. ▸ Прил. к ‘Наум’. ◂ Зогр. Л. 3, 25.
ГлтНЗ (τοῦ Ναοὺμ, Naumi) – Наумов (Наума). Лк 3:25□ [сн҃ъ] наꙋ́мовъ.
Дерив Притяж. к наꙋ́мъ
чс 2 ЕВ=1 ЕВБ=1
gr нау́мовъ: A,poss; brev,sg,m,nom/acc