невѣ́стка
невѣ́стка [невестка]
САР-1 ‹Невѣ́стка›, ки. и привѣт. ‹Невѣ́стушка›, ки. с. ж.
Сыновняя или братняя жена.
‹Изыде Товитъ въ срѣтеніе невѣстки своея›. Товит. XI. 15.□
‹Она ему невѣстка›.
→САР-1 т.4, с.479
чс 6 ВЗ=2
gr невѣ́стка: S,f,anim; sg,nom