пресвѵ́теръ
пресвѵ́теръ [пресвитер]
od ‹Пресви́теръ› священник, 2. старший
Дч* ‹пресви́теръ› сущ. (греч. πρεσβύτερος) старший, в Новом Завете священник. Рꙋкополѡ́жша же и҆̀мъ пресвѵ́теры на всѧ̑ цр҃кви и҆ помоли̑вшасѧ съ посто́мъ (Деян. 14, 23□).
Фл ‹Пресвитерский›, ‹презвитерский›, ‹прозвитерский›, ‹презвитеров›. Совр. нет. ▸ Относящийся и пресвитеру (‹пресвитер›, презвитер — старец; священник). ◂ Супр., 155, 9. Усп. сб. 30 а 21.
САР-1 ‹ПРЕСВИ́ТЕРЪ›, ра. с. м.Греч.
Священикъ, Іерей.
→САР-1 т.4, с.1080
чс 118 МнС=1 МнК=1 ТрЦ=1 Слж=7 Тип=3 Проч=4
gr пресвѵ́теръ: S,m,anim; sg,nom