притѧжава́ти

притѧжава́ти [притяжавати]

Фл ‹Притяжевати›, ‹притяжавати›, ‹притяживати›, ‹притяжати›. Совр. нет. ▸ Приобретать; иметь, обладать; добывать, получать. ◂ Гр. Наз. XI в., 33, 31. Зогр. Остр., Л. 18, 12.

чс 1 Проч=1

gr притяжава́ти: V,ipf,tran; inf