протопресвѵ́теръ

протопресвѵ́теръ [протопресвитер]


od ‹Протопресви́теръ› протоиерей, протопресвитер


Дч* ‹протопресви́теръ› то же, что и протоиерей, т. е. первый священник в соборе. Чиновн. Арх.


чс -

См. протопо́пъ, прѡтоіере́й: