протопресвѵ́теръ

протопресвѵ́теръ [протопресвитер]

od ‹Протопресви́теръ› протоиерей, протопресвитер

Дч* ‹протопресви́теръ› то же, что и протоиерей, т. е. первый священник в соборе. Чиновн. Арх.

чс -

См. протопо́пъ, прѡтоіере́й: