сѣ́ча
сѣ́ча [сеча]
od битва, сеча, сражение, побоище
Дч* ‹сѣча› сущ. битва, сражение, избиение, побоище. Сы́нове же і҆и҃лєвы возврати́вшесѧ ѿ сѣ́чи, воз̾ѡблада́ша про́чими (Иудиф. 15, 7□).
чс 10 ВЗ=1 АП=1 АПБ=1 МнП=2 МнО=1 МнК=3 ТрЦ=1
gr сѣ́ча: S,f,inan; sg,nom