і҆акѡві́тъ

і҆акѡві́тъ [иаковит]


Фл ‹Иаковитян›, ‹иаковит›. Совр. нет. ▸ Последователи одной из христианских ересей (по имени ее основателя Иакова Сирина). ◂ Корм. Балаш. 497 об. Проск. Арс. К., 32.


чс *


gr іакѡві́тъ: S,m,anim; :