вѣнча́тель
вѣнча́тель [венчатель]
Фл ‹Венчатель›. Совр. нет. ▸ Тот (то), кто (что) вознаграждает, кто венчает. ◂ Изм., 232.
чс 1 МнК=1
gr вѣнча́тель: S,m,anim; sg,nom
вѣнча́тель [венчатель]
Фл ‹Венчатель›. Совр. нет. ▸ Тот (то), кто (что) вознаграждает, кто венчает. ◂ Изм., 232.
чс 1 МнК=1
gr вѣнча́тель: S,m,anim; sg,nom