вѣнча́тель

вѣнча́тель [венчатель]


Фл ‹Венчатель›. Совр. нет. ▸ Тот (то), кто (что) вознаграждает, кто венчает. ◂ Изм., 232.


чс 1 МнК=1


gr вѣнча́тель: S,m,anim; sg,nom