вѣнча́тель

вѣнча́тель [венчатель]

Фл ‹Венчатель›. Совр. нет. ▸ Тот (то), кто (что) вознаграждает, кто венчает. ◂ Изм., 232.

чс 1 МнК=1

gr вѣнча́тель: S,m,anim; sg,nom