наима́ти

наима́ти [наимати]

СЦРЯ ‹наима́ти› ‹ма́ю›, ‹ма́еши›; ‹ная́ти›, гл. д. Церк. ▸ Нанимать. ◂ Наимаху каменосѣчцы и древодѣли, да устрояютъ домъ Господень. 2 Пар. XXIV. 12.

чс *

gr наима́ти: V,ipf,tran; :