напрѧщѝ

напрѧщѝ [напрящи]


СЦРЯ ‹напрящѝ› Церк. ▸ Тоже, что ‹напря́чь›. ◂


Фл ‹Напрящи(ся)›. Совр. нет. ▸ Напрячь(ся). ◂ Сл. XI–XVII вв.


чс *


gr напрящи́: V,pf,tran; :