насі́въ [насив]
od ‹Наси́въ› гарнизон
Дч* ‹наси́въ› сущ. начальник. И҆ поразѝ і҆ѡнаѳа́нъ насі́ва и҆ноплеме́нника и҆́же въ хо́лмѣ (1 Цар. 13, 3□. 4).
Ник ‘Цуф’ 1 Цар 1:1□ — из предков Елканы Ефрафянина. […]
чс *
gr насі́въ: S,m,anim,persn; :